Бог - Отец
Бог отново е преуморен.
Ряза, подрежда, върза възлѝ.
Още един живот бе сътворен!
Бе засилен по житейските бързеи.
Сега можеше само да гледа.
Ако си струваше, можеше
да отстрани повреда.
Доста опити беше направил.
Доста грешки беше поправил.
Но, нямаше го онова съвършенство!
Бог не изпитваше блаженство!
Да! Творението беше умно!
Беше и добър творец!
Но, не бе благоразумно!
В злотвортвото то беше спец!
Дали пък, брат му, Сатана,
не бе бърникал из проекта?
Дали не бе съсипал най-скъпата творба,
вкарвайки коварство няколко процента?
Да! Преуморен до болка е Творецът!
Дори не го е яд! Знае вече Оттецът,
че ще обича този живот млад!
Ще го пази, учи и лекува!
Ще му даде време да се налудува!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Поздрав! Лошото е, че не се стремим да се поправим!
