14 jun 2011, 23:26  

Богат е човекът

  Poesía » Otra
1.5K 0 3

Чувствителна съм, да, не си ли бил с жена?
Чувствителна с поглед свой,
ако ме погледнеш и го видиш – просто си герой.
Не всяка се нуждае от лъскави коли,
от подаръци,
от хиляди измислени мечти.
Просто някои така са пригодени –
да обичат дивото в човека.

 

Заведи ме в някаква гора, сред растителност, сред хиляди цветя.
Заведи ме там, където няма го онзи народ – където народът само ти и аз сме.
Заведи ме и ми покажи, че не всичко са пари.
Най-хубавите в живота на човек неща
са зравето и онова,
което заедно сами си създадем.

 

Чувствителна съм и какво?
Ако ти пречи – пътят е широк.
Не са ми нужни твоите пари –
богата аз съм в сърцето – с хиляди мечти.
Ще се срещна с някой друг,
който ще ме приеме точно онакава –
луда, дива и засмяна – до забрава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...