21 oct 2011, 19:36

Богатство

  Poesía
1.2K 0 13

В началото на пътя имах силата
от смях и обич къщи да градя,
от въздуха, от вятъра на зимата,
най-слънчевия дом да сътворя.

С усмивка да лекувам от нещастия,
бездомен и сакат да приютя...
На страх и на умора неподвластните
разпръскват с шепи радост сред скръбта.

Пилеех и раздавах, като нафора,
съкровищница бях на цар богат...
Днес нямам нищо. Алчните приятели
навярно даже Крез ще разорят.

Изчезна на усмивката закрилата,
домът на светлината изгоря...
Накрая ми остана само силата
нов свят от пепелта да построя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...