Oct 21, 2011, 7:36 PM

Богатство

  Poetry
1.2K 0 13

В началото на пътя имах силата
от смях и обич къщи да градя,
от въздуха, от вятъра на зимата,
най-слънчевия дом да сътворя.

С усмивка да лекувам от нещастия,
бездомен и сакат да приютя...
На страх и на умора неподвластните
разпръскват с шепи радост сред скръбта.

Пилеех и раздавах, като нафора,
съкровищница бях на цар богат...
Днес нямам нищо. Алчните приятели
навярно даже Крез ще разорят.

Изчезна на усмивката закрилата,
домът на светлината изгоря...
Накрая ми остана само силата
нов свят от пепелта да построя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...