25 ago 2012, 10:26

Богатство

  Poesía
809 1 16

БОГАТСТВО

 

Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –

едно току-що разцъфтяло цвете;

и беше краткото ни лято знойно,

но лятната жарава още свети.

 

А после кичурче сребристо грейна

в косите ти гальовни, тъмни, меки –

една показала се ненадейно

сребриста, тънка есенна пътека.

 

След нея ручей от сребро ковано

в косата ти към рамото потече –

бе ненавременен, бе много рано,

бе хладната ти есен тъй далече...

 

Сега си сребърна.

И днес не скривай

уханните сребристи водопади.

Среброто на косите е красиво,

когато в теб душата ти е млада.

 

И аз съм приказно богат, защото

до мене скътано имане свети –

днес имам на косите ти среброто

и златото, натрупано в сърцето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...