Точно днес щял да свърши светът.
Все едно, бях щастлива със всичко.
Имах щури прекрасни деца
и съпруг - моя обич едничка.
Имах толкова много слънца
да окъпя с лъчи две вселени.
И приятели с ведри лица,
надълбоко в сърцето стаени.
Имах дом - крепост, имах огнище,
дето топлех премръзнали пръсти,
детски спомени сладки и чисти
и безкрайни емоции пъстри.
Щял да свърши светът? Не не може!
Днес синът ми ще стане на пет.
И те моля единствено, Боже,
дай му всичко, тъй както на мен.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
С малко закъснение благодаря на Илко, Ваня, Ачо
и всички останали поспрели тук