21 дек. 2012 г., 11:54

Богатство

1.3K 0 34

Точно днес щял да свърши светът.
Все едно, бях щастлива със всичко.
Имах щури прекрасни деца
и съпруг - моя обич едничка.
Имах толкова много слънца
да окъпя с лъчи две вселени.
И приятели с ведри лица,
надълбоко в сърцето стаени.
Имах дом - крепост, имах огнище,
дето топлех премръзнали пръсти,
детски спомени сладки и чисти
и безкрайни емоции пъстри.

 

Щял да свърши светът? Не не може!
Днес синът ми ще стане на пет.
И те моля единствено, Боже,
дай му всичко, тъй както на мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...