21 дек. 2012 г., 11:54

Богатство

1.3K 0 34

Точно днес щял да свърши светът.
Все едно, бях щастлива със всичко.
Имах щури прекрасни деца
и съпруг - моя обич едничка.
Имах толкова много слънца
да окъпя с лъчи две вселени.
И приятели с ведри лица,
надълбоко в сърцето стаени.
Имах дом - крепост, имах огнище,
дето топлех премръзнали пръсти,
детски спомени сладки и чисти
и безкрайни емоции пъстри.

 

Щял да свърши светът? Не не може!
Днес синът ми ще стане на пет.
И те моля единствено, Боже,
дай му всичко, тъй както на мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...