Dec 21, 2012, 11:54 AM

Богатство

  Poetry » Other
1.3K 0 34

Точно днес щял да свърши светът.
Все едно, бях щастлива със всичко.
Имах щури прекрасни деца
и съпруг - моя обич едничка.
Имах толкова много слънца
да окъпя с лъчи две вселени.
И приятели с ведри лица,
надълбоко в сърцето стаени.
Имах дом - крепост, имах огнище,
дето топлех премръзнали пръсти,
детски спомени сладки и чисти
и безкрайни емоции пъстри.

 

Щял да свърши светът? Не не може!
Днес синът ми ще стане на пет.
И те моля единствено, Боже,
дай му всичко, тъй както на мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...