22 dic 2014, 13:45

Богатство

  Poesía
666 0 3

 

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...

... а мечти колко много съм скътала,
още имам – грижливо ги пазя,

най-далечната чака в следите ми
за тогава, когато порасна...

... но си нямам земя и летя над море
и не искам… не мога да кацна,
трупам в пазвата камъни – всеки по две...

да запълвам, където е празно...
 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... трупам си ги Ани, когато станат достатъчно, ще кацна...
  • Земята е твърде твърда за широко скроената душа, но пък тя носи бремето на камъните, които се хвърлят по нея.
    Много стойностно стихотворение, Бети!
  • Бети, Бети...!
    Красива птица си ти. Лети!
    Нямаш нужда от земя, щом си имаш крила.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...