22 дек. 2014 г., 13:45

Богатство

673 0 3

 

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...

... а мечти колко много съм скътала,
още имам – грижливо ги пазя,

най-далечната чака в следите ми
за тогава, когато порасна...

... но си нямам земя и летя над море
и не искам… не мога да кацна,
трупам в пазвата камъни – всеки по две...

да запълвам, където е празно...
 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... трупам си ги Ани, когато станат достатъчно, ще кацна...
  • Земята е твърде твърда за широко скроената душа, но пък тя носи бремето на камъните, които се хвърлят по нея.
    Много стойностно стихотворение, Бети!
  • Бети, Бети...!
    Красива птица си ти. Лети!
    Нямаш нужда от земя, щом си имаш крила.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...