Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала,
още имам – грижливо ги пазя,
най-далечната чака в следите ми
за тогава, когато порасна...
... но си нямам земя и летя над море
и не искам… не мога да кацна,
трупам в пазвата камъни – всеки по две...
да запълвам, където е празно...