22.12.2014 г., 13:45

Богатство

667 0 3

 

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...

... а мечти колко много съм скътала,
още имам – грижливо ги пазя,

най-далечната чака в следите ми
за тогава, когато порасна...

... но си нямам земя и летя над море
и не искам… не мога да кацна,
трупам в пазвата камъни – всеки по две...

да запълвам, където е празно...
 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... трупам си ги Ани, когато станат достатъчно, ще кацна...
  • Земята е твърде твърда за широко скроената душа, но пък тя носи бремето на камъните, които се хвърлят по нея.
    Много стойностно стихотворение, Бети!
  • Бети, Бети...!
    Красива птица си ти. Лети!
    Нямаш нужда от земя, щом си имаш крила.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...