beti (Бехрин)
421 4580
22.12.2014 г., 13:45 ч.

Богатство 

  Поезия
506 0 3

 

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...

... а мечти колко много съм скътала,
още имам – грижливо ги пазя,

най-далечната чака в следите ми
за тогава, когато порасна...

... но си нямам земя и летя над море
и не искам… не мога да кацна,
трупам в пазвата камъни – всеки по две...

да запълвам, където е празно...
 

 

 

 


 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... трупам си ги Ани, когато станат достатъчно, ще кацна...
  • Земята е твърде твърда за широко скроената душа, но пък тя носи бремето на камъните, които се хвърлят по нея.
    Много стойностно стихотворение, Бети!
  • Бети, Бети...!
    Красива птица си ти. Лети!
    Нямаш нужда от земя, щом си имаш крила.
Предложения
: ??:??