24 oct 2015, 16:22

Богатството

  Poesía » Otra
489 0 2

    

 

      Богатството

 

Внезапно от небето слезе

вечерен Вятър поривист

и бързо Слънцето залезе

зад облак алено- златист...

 

Загледани във хоризонта

(обезумяли от Страстта

на Любовта си незаконна)

се приютихме във нощта...

 

А там Богатствата несметни

със разточителен разкош

очакваха ни- не суетни,

а истински във тази нощ...

 

... Край нас блуждаеха безплътни

желания от други дни-

свенливи или пък безпътни,

но прелестни като преди...

 

Мечти, идеи неразумни-

зад всеки ъгъл, всеки храст,

морета със пътеки лунни

и урагани с нежна Страст...

 

От всичко имаше по много:

звезди и Вятър, и Луна

и Любовта не беше строга,

а щедра в ласките си тя...

 

И Времето се беше спряло,

или пък спряло бе почти-

понеже младото ти тяло

разнежваше ме със мечти

 

и грабех цялото Богатство

на тази нощ, и на Страстта,

и богохулно, светотатствено-

избрах Грехът пред Светостта!..

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...