Богатството
Богатството
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист...
Загледани във хоризонта
(обезумяли от Страстта
на Любовта си незаконна)
се приютихме във нощта...
А там Богатствата несметни
със разточителен разкош
очакваха ни- не суетни,
а истински във тази нощ...
... Край нас блуждаеха безплътни
желания от други дни-
свенливи или пък безпътни,
но прелестни като преди...
Мечти, идеи неразумни-
зад всеки ъгъл, всеки храст,
морета със пътеки лунни
и урагани с нежна Страст...
От всичко имаше по много:
звезди и Вятър, и Луна
и Любовта не беше строга,
а щедра в ласките си тя...
И Времето се беше спряло,
или пък спряло бе почти-
понеже младото ти тяло
разнежваше ме със мечти
и грабех цялото Богатство
на тази нощ, и на Страстта,
и богохулно, светотатствено-
избрах Грехът пред Светостта!..
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
