БОГУ САМО
Р. Чакърова
Тази пролет студено цъфти и ухае на бяло.
Неразделни сме още по вечер със зимния шал...
Като всяка жена – от прегръдки съм жива и цяла.
Сякаш цялата зима до мене е принцът живял...
Сякаш той ми е стъквал огнище за чая ми вечер,
сякаш нему съм шила дантели по тъмния плащ –
ето толкова топло е в мене и толкова вечно,
като в стар, незабравен от филмова лента мираж.
И в съня си утихвам и сгушвам се в пролетна същност,
приютена, спокойна... до нечие вятърно рамо. ...