9 jul 2009, 0:29

Бохемска

  Poesía
712 0 10

 

Добре де, ще спра да пия!

И в устата си няма да сложа цигара.

Но се страхувам да не стана като тия,

дето им викат: “лизгари”.

 

Може да сложа и вратовръзка.

Какво пък - има такива профани.

Но се питам, ако не остана дързък –

ще ми прости ли дъщеря ми?

 

Добре де, повече няма да пия!

И в устата си няма да сложа цигара.

Щастливият светец, казват, и Богу немил е,

да не говорим за жена ми.

 

Изобщо има ли смисъл да спорим,

за нещо толкова просто като живота?

Иначе как да обясним изборът на Околчица,

вместо Одески принцеси на човек като Ботев?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...