Jul 9, 2009, 12:29 AM

Бохемска

  Poetry
707 0 10

 

Добре де, ще спра да пия!

И в устата си няма да сложа цигара.

Но се страхувам да не стана като тия,

дето им викат: “лизгари”.

 

Може да сложа и вратовръзка.

Какво пък - има такива профани.

Но се питам, ако не остана дързък –

ще ми прости ли дъщеря ми?

 

Добре де, повече няма да пия!

И в устата си няма да сложа цигара.

Щастливият светец, казват, и Богу немил е,

да не говорим за жена ми.

 

Изобщо има ли смисъл да спорим,

за нещо толкова просто като живота?

Иначе как да обясним изборът на Околчица,

вместо Одески принцеси на човек като Ботев?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...