11 abr 2007, 15:32

Боже, вземи си свещта!

  Poesía
801 0 2
 

Помня как светлината от изток изгрява,  как звездният фон избледнява

Как мързеливо се съмва  деня, как слънцето се буди с  усмивка в съня.

Помня как среднощна мъгла пада надолу във капки свежа роса.

Усмихвам се тъжно,  печално към нея протягам ръка,

но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.

Сляп съм и в твърде тясно  пространство 
споменът в мрака надбягва сам мисълта.


Господи,  може би има нещо нередно в това...
 може би помня твърде много неща?!

Може би има  нещо много зловещо в това

слепецът свещ да държи и да търси потънала в мрак красота. 

Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със  мене!

Със спомени в мрака  по-силно се стене,

отколкото  захвърлен във бездна далеч  от света.

Това откровение за слепеца  е вредно... боли и по лицето му тръгва сълза.

На Бог(а)  се моля с молитва една  "Върни ми в очите пак светлина! "


Помня майка как пръсти е вплела в къдрици по детска глава.

Как ароматно усещах дъхa  й  по свойте страни преди да заспя.

Помня как обичах моя баща,  когато държеше ме с топла ръка.

Как го мразих щом обещания - празни слова, топяха се тихо в скръбта.

Помня  как дойде при мен любовта, как спеше сгушена в мен през нощта.

Помня накрая как уморена в съня, тихо прошепна "...една дъщеря".

Взирам се в тъмното и сякаш виждам детето сега.

Усмихва се тъжно сред всички деца,  
объркано вдига рисунка на кораб с лилави платна.

Взети в подарък от двама къдрици  и чипият нос  - 
към тях печално протягам ръка,

но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.
Сляп съм и в твърде тясно  пространство 
споменът в мрака надбягва сам мисълта.


Господи, може би има нещо нередно в това...
може би помня твърде много лица?!

Може би има нещо много зловещо в това

слепецът свещ да държи и  в мрака да  търси с тъга любовта.  

Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със  мене!

Във болки от спомени  по-силно се стене,

отколкото захвърлен  в килия  нейде в света

Това откровение за слепеца  е вредно... боли и от очите му капе тъга.

На Бог(а)  се моля с молитва една  "Върни ми в очите пак радостта! "


Обърка се целият свят, за мен се смениха деня и нощта.

Сляп съм и само спомен остана, 
сляп съм и дори със свещта нищо не виждам  сега.

Свит на топка, във празно пространство, в сълзите се давя 
И в лицето на Бог(а) крещя:

"Обърка ли Ти мойта съдба?!... Отче... избирай...
Вземи мен самия,  или вземи си свещта!"


11.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Трактън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На себе си благодари, щом нещо
    достойно в мен за четене съзреш
    Благодря!
  • Тъжно, но много ми хареса!
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...