Помня как среднощна мъгла пада надолу във капки свежа роса.

Усмихвам се тъжно,  печално към нея протягам ръка,

но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.

Сляп съм и в твърде тясно  пространство 
споменът в мрака надбягва сам мисълта.

Господи,  може би има нещо нередно в това...
 може би помня твърде много неща?!

Може би има  нещо много зловещо в това

слепецът свещ да държи и да търси потънала в мрак красота. 

Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със  мене!

Със спомени в мрака  по-силно се стене,

отколкото  захвърлен във бездна далеч  от света.

Това откровение за слепеца  е вредно... боли и по лицето му тръгва сълза.

На Бог(а)  се моля с молитва една  "Върни ми в очите пак светлина! "

Помня майка как пръсти е вплела в къдрици по детска глава.

Как ароматно усещах дъхa  й  по свойте страни преди да заспя.

Помня как обичах моя баща,  когато държеше ме с топла ръка.

Как го мразих щом обещания - празни слова, топяха се тихо в скръбта.

Помня  как дойде при мен любовта, как спеше сгушена в мен през нощта.

Помня накрая как уморена в съня, тихо прошепна "...една дъщеря".

Взирам се в тъмното и сякаш виждам детето сега.

Усмихва се тъжно сред всички деца,  
объркано вдига рисунка на кораб с лилави платна.

Взети в подарък от двама къдрици  и чипият нос  - 
към тях печално протягам ръка,

но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.
Сляп съм и в твърде тясно  пространство 
споменът в мрака надбягва сам мисълта.

Господи, може би има нещо нередно в това...
може би помня твърде много лица?!

Може би има нещо много зловещо в това

слепецът свещ да държи и  в мрака да  търси с тъга любовта.  

Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със  мене!

Във болки от спомени  по-силно се стене,

отколкото захвърлен  в килия  нейде в света

Това откровение за слепеца  е вредно... боли и от очите му капе тъга.

На Бог(а)  се моля с молитва една  "Върни ми в очите пак радостта! "

Обърка се целият свят, за мен се смениха деня и нощта.

Сляп съм и само спомен остана, 
сляп съм и дори със свещта нищо не виждам  сега.

Свит на топка, във празно пространство, в сълзите се давя 
И в лицето на Бог(а) крещя:

"Обърка ли Ти мойта съдба?!... Отче... избирай...
Вземи мен самия,  или вземи си свещта!"

11.04.2007