Помня как светлината от изток изгрява, как звездният фон избледнява
Как мързеливо се съмва деня, как слънцето се буди с усмивка в съня.
Помня как среднощна мъгла пада надолу във капки свежа роса.
Усмихвам се тъжно, печално към нея протягам ръка,
но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.
Сляп съм и в твърде тясно пространство
споменът в мрака надбягва сам мисълта.
Господи, може би има нещо нередно в това...
може би помня твърде много неща?!
Може би има нещо много зловещо в това
слепецът свещ да държи и да търси потънала в мрак красота.
Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със мене! ...