Помня как светлината от изток изгрява, как звездният фон избледнява
Как мързеливо се съмва деня, как слънцето се буди с усмивка в съня.
Помня как среднощна мъгла пада надолу във капки свежа роса.
Усмихвам се тъжно, печално към нея протягам ръка,
но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.
Сляп съм и в твърде тясно пространство
споменът в мрака надбягва сам мисълта.
Господи, може би има нещо нередно в това...
може би помня твърде много неща?!
Може би има нещо много зловещо в това
слепецът свещ да държи и да търси потънала в мрак красота.
Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със мене!
Със спомени в мрака по-силно се стене,
отколкото захвърлен във бездна далеч от света.
Това откровение за слепеца е вредно... боли и по лицето му тръгва сълза.
На Бог(а) се моля с молитва една "Върни ми в очите пак светлина! "
Помня майка как пръсти е вплела в къдрици по детска глава.
Как ароматно усещах дъхa й по свойте страни преди да заспя.
Помня как обичах моя баща, когато държеше ме с топла ръка.
Как го мразих щом обещания - празни слова, топяха се тихо в скръбта.
Помня как дойде при мен любовта, как спеше сгушена в мен през нощта.
Помня накрая как уморена в съня, тихо прошепна "...една дъщеря".
Взирам се в тъмното и сякаш виждам детето сега.
Усмихва се тъжно сред всички деца,
объркано вдига рисунка на кораб с лилави платна.
Взети в подарък от двама къдрици и чипият нос -
към тях печално протягам ръка,
но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в дланта.
Сляп съм и в твърде тясно пространство
споменът в мрака надбягва сам мисълта.
Господи, може би има нещо нередно в това...
може би помня твърде много лица?!
Може би има нещо много зловещо в това
слепецът свещ да държи и в мрака да търси с тъга любовта.
Боже, злостен не си, а постъпи тъй злостно със мене!
Във болки от спомени по-силно се стене,
отколкото захвърлен в килия нейде в света
Това откровение за слепеца е вредно... боли и от очите му капе тъга.
На Бог(а) се моля с молитва една "Върни ми в очите пак радостта! "
Обърка се целият свят, за мен се смениха деня и нощта.
Сляп съм и само спомен остана,
сляп съм и дори със свещта нищо не виждам сега.
Свит на топка, във празно пространство, в сълзите се давя
И в лицето на Бог(а) крещя:
"Обърка ли Ти мойта съдба?!... Отче... избирай...
Вземи мен самия, или вземи си свещта!"
11.04.2007
© Трактън Всички права запазени
достойно в мен за четене съзреш
Благодря!