След дълго, дълго време
животът стана тежко бреме
реших да ходя във гората
със мъдри истини богата
Пресичайки полянки и рекички
прогонвам плахите сърнички,
зайци, майци, гургулици
пъдя „смело„ със ритници
и тогава изведнъж
се почувствах като мъж,
огромен, силен и велик
раздразнен минотарски бик,
гигант сравнен със малки буболечки,
ги буча аз на клечки
и нейде надалеч навън
намерих древен пън
в средата на закътано дере
с окултна сила ме зове
придавайки голям кураж
момче да чупи амбалаж
сърцето ми се радва
кат дялкам пъна с брадва.
Тогаз със много пот и сила
направих дървена горила
изваяна кат древен бог
носител на житейския порок,
очакващ жертвоприношение
а после яко угощение
го моля за успех, пари
божествената сила да дари.
Той всичко, всичко обеща
защото нямаше уста.
Мърморене и критика не знае
когато бъдещето ми гадае.
Тъка, тъка щастлив
прибрах се в селския чифлик
и почна всичко да върви,
дойдоха щастие , пари,
потръгна даже със жени.
Започнах яко да гуляя
дори не виждам края,
но чувство някакво се породи
тъка не може да върви!
Богатство и пари без мярка
привличат всякоя хлебарка
и разни стръвни лешояди
ооо, страхът във мене се обади.
Във паника след пиянска сбирка,
трупясан като някоя кирка
реликта с огън обгорих
божествената сила му убих.
Но в миг неволя ме нападна
съдбата стана гадна
и мъчи ме сега глада
за пъна толкова.. тъжа
замислено в пространството се рея
не можейки да проумея,
как тъка,
глупак нещастен може
да плюй на дара божи!
© Клажер от Килиджевци Todos los derechos reservados