След дълго, дълго време

животът стана тежко бреме

реших да ходя във гората

със мъдри истини богата

Пресичайки полянки и рекички

прогонвам плахите сърнички,

зайци, майци, гургулици

пъдя „смело„ със ритници

и тогава изведнъж

се почувствах като мъж,

огромен, силен и велик

раздразнен минотарски бик,

гигант сравнен със малки буболечки,

ги буча аз на клечки

и нейде надалеч навън

намерих древен пън

в средата на закътано дере

с окултна сила ме зове

придавайки голям кураж

момче да чупи амбалаж

сърцето ми се радва

кат дялкам пъна с брадва.

Тогаз със много пот и сила

направих дървена горила

изваяна кат древен бог

носител на житейския порок,

очакващ жертвоприношение

а после яко угощение

го моля за успех, пари

божествената сила да дари.

Той всичко, всичко обеща

защото нямаше уста.

Мърморене и критика не знае

когато бъдещето ми гадае.

Тъка, тъка щастлив

прибрах се в селския чифлик

и почна всичко да върви,

дойдоха щастие , пари,

 потръгна даже със жени.

Започнах яко да гуляя

дори не виждам края,

но чувство някакво се породи

 тъка не може да върви!

Богатство и пари без мярка

привличат всякоя хлебарка

и разни стръвни лешояди

 ооо, страхът във мене се обади.

Във паника след пиянска сбирка,

трупясан като някоя кирка 

реликта с огън обгорих

божествената сила му убих.

Но в миг неволя ме нападна

съдбата стана гадна

и мъчи ме сега глада

за пъна толкова.. тъжа

замислено в пространството се рея

не можейки да проумея,

как тъка,

 глупак нещастен може

да плюй на дара божи!