БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Отгде се взе?!
Каква неясна сила...
В кръвта човешка,
болката да спреш.
Като мълния сърцето ми прониза,
да те нося.
Душата ми, пречупена на две.
Поглеждам те - божествена икона.
И няма грях във моите очи.
Сърцето ми закотви към амвона.
Душата ми смирена пак мълчи.
Усещам, ставаш по-далечен,
oмаен, призрачен, незрим...
Защо реши сега да дойдеш?
Защо си тъй красив, неуловим?
Осъждаш ме! Разпъваш ме на кръста.
Обсебваш тихо моята душа.
Но знай, до смърт ще те обичам,
тъй както ти обичаше Света!
Каква неясна сила...
В кръвта човешка,
болката да спреш.
Като мълния сърцето ми прониза,
да те нося.
Душата ми, пречупена на две.
Поглеждам те - божествена икона.
И няма грях във моите очи.
Сърцето ми закотви към амвона.
Душата ми смирена пак мълчи.
Усещам, ставаш по-далечен,
oмаен, призрачен, незрим...
Защо реши сега да дойдеш?
Защо си тъй красив, неуловим?
Осъждаш ме! Разпъваш ме на кръста.
Обсебваш тихо моята душа.
Но знай, до смърт ще те обичам,
тъй както ти обичаше Света!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Костова Todos los derechos reservados
