10 may 2025, 23:43

Божествено

  Poesía
278 1 3

Любов се ражда от искри,
запалили в очи жарави,
от златен изгрев на зори,
постлал зелените морави.

 

От тръпка сгушена в сърце,
въздишка тиха на душата.
От две протегнати ръце
и поглед вперен към луната.

 

Любов се ражда от вълна,
разбила нежно пристан девствен,
от нощ, разпалила кръвта
и от душевен мир божествен.

 

Любов се ражда от импулс,
дарил надежди съкровени.
Любов е глътка с нежен вкус
и в погледите откровени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....