Любов се ражда от искри,
запалили в очи жарави,
от златен изгрев на зори,
постлал зелените морави.
От тръпка сгушена в сърце,
въздишка тиха на душата.
От две протегнати ръце
и поглед вперен към луната.
Любов се ражда от вълна,
разбила нежно пристан девствен,
от нощ, разпалила кръвта
и от душевен мир божествен.
Любов се ражда от импулс,
дарил надежди съкровени.
Любов е глътка с нежен вкус
и в погледите откровени.
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
