Любов се ражда от искри,
запалили в очи жарави,
от златен изгрев на зори,
постлал зелените морави.
От тръпка сгушена в сърце,
въздишка тиха на душата.
От две протегнати ръце
и поглед вперен към луната.
Любов се ражда от вълна,
разбила нежно пристан девствен,
от нощ, разпалила кръвта
и от душевен мир божествен.
Любов се ражда от импулс,
дарил надежди съкровени.
Любов е глътка с нежен вкус
и в погледите откровени.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
