По-сам и от числото едно.
Хлад обвива моето легло
и премрял се питам: Защо,защо?
На кого да кажа, че просто искам да поплача?
Чия душа да тача?
След теб само тишината ми остана.
Потъвам в нея и връщане назад няма.
Нощ след нощ започнахме да се привличаме.
На тишината нарисувах дори и лице.
Погледна се тя в огледало и прошепна:
Красива съм, но ми дай и душа и сърце.
Дай ми ги за миг поне? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse