19.01.2016 г., 22:14

Божествено число (част I)

1.2K 0 0

 

По-сам и от числото едно.

Хлад обвива моето легло

и премрял се питам: Защо,защо?

На кого да кажа, че просто искам да поплача?

Чия душа да тача?

След теб само тишината ми остана.

Потъвам в нея и връщане назад няма.

Нощ след нощ започнахме да се привличаме.

На тишината нарисувах дори и лице.

Погледна се тя в огледало и прошепна:

Красива съм, но ми дай и душа и сърце.

Дай ми ги за миг поне?

Аз вдигнах рамене и казах: Страх ме е.

Веднъж изгубих мечти.

Не искам следващата да си и ти.

Тишината от мен си тръгна като експресен влак.

Оставам сам и ще пиша поеми за моите дилеми пак.

Ще "живея" в моята си кула дишащ мрак по-сам и от числото нула.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Радославов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...