По-сам и от числото едно.

Хлад обвива моето легло

и премрял се питам: Защо,защо?

На кого да кажа, че просто искам да поплача?

Чия душа да тача?

След теб само тишината ми остана.

Потъвам в нея и връщане назад няма.

Нощ след нощ започнахме да се привличаме.

На тишината нарисувах дори и лице.

Погледна се тя в огледало и прошепна:

Красива съм, но ми дай и душа и сърце.

Дай ми ги за миг поне?

Аз вдигнах рамене и казах: Страх ме е.

Веднъж изгубих мечти.

Не искам следващата да си и ти.

Тишината от мен си тръгна като експресен влак.

Оставам сам и ще пиша поеми за моите дилеми пак.

Ще "живея" в моята си кула дишащ мрак по-сам и от числото нула.