Божественост, проклятие или предизвикателство

 

БОЖЕСТВЕНОСТ, ПРОКЛЯТИЕ

ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

 

Единствената възможност

за постигане на дълголетие,

освен, ако Бог предварително

не е дарил тази привилегия,

но дори и в този случай

може да се увеличи още капацитета,

само с удължаването на теломерите -

те зависят пряко от Теломеразата,

а тя е на твърдо подчинение

на Енергията Божествена наречена Прана.

От тук насетне започва

едно дълго ходене по мъките,

защото тази Свята Енергия

може да бъде насочена

към своя естествен, уникален

акумулатор и резервоар-

Слънчевият Сплит разположен

в центъра на човешкото тяло

само чрез способностите на Надите.

Навярно,се вече досещате,

че те отдавна са доста запушени

в хода на безкомпромисната Еволюция,

а процедурата на тяхната реанимация

е много сложна,дълга и тегава

и изисква страшно много усилия и старание

от страна на мераклиите ентусиасти.

Теломеразата може да се включи

и без участието на Праната,

но това се случва единствено,

когато организма е толкова

много затлачен като селско дере

в Милата ни "демократична"държава,

а случи ли се "случайно"това,

влиза във употреба второто острие

на двуострия нож,

но в обратна за здравето ни посока,

а когато организмът,отчаян за помощ крещи,

доста пъти първи го чуват лешоядите.

 

Правилна,умерена биомеханика,

контрол и чистота на мислите,

избор на подход към менюто,

стриктно дозиране на храната,

режим правилен от нужния сън,

а не оргии и работохолизъм по нощите,

преминаване към правилния метод на дишане,

задължително,ежедневно,сутрешно,

Техническо Обслужване на организма,

с цел пускувото му подгряване,

включващо раздвижване плавно

на всичките групи мускули

за успешен старт на деня

в неговите предизвикателства и лабиринти-

за десерт студен душ за откат.

На първо време "само" това,

а после всеки сам ще усети

пътя верен на свойта съдба

по нейните стръмни,тесни и опасни пътеки.

И без никакво мрънкане и оправдания

с належащи неотложни ангажименти

и без мераци за корупционни желания!

Който иска,може веднага да се захваща

и нека мото му бъде неостаряващата сентенция,

че всяко удоволствие накрая винаги се заплаща,

същото важи и за положените усилия.

В общи линии,това е само базата,

от която трябва да се започне,

необходима за постигане на резултати

в удължаване магията на живота.

Това учение е подобно

на Теорията на Относителността,

след общата,по-лесна част за усвояване,

следват доста по-сложни,специални подробности

за постигане на здрав физически статус

и Божествена Ювелирност на Мисълта.

 

Откриването на първата топчица

е много ясен знак за това,

че си стъпил много яко накриво

и ти предстои,да се подхлъзнеш

и жестоко да паднеш

или да спреш за малко,

да се огледаш внимателно и да размислиш,

да се насочиш към умни,правилни мерки

срещу това,което се задава насреща.

Не говоря просто така,на изуст,априори,

а от позиция на личния опит.   

 

През ноща вдъхновен от поредната книга,

от която като пчелица събирах меда,

почти до сутринта поглед от нея не вдигнах,

а на късното утро от прибоя унесен,

проснат в Приморско на прекрасния плаж,

сънят дълбок щети ми нанесе,

а техните призраци страшни,зловещи

продължават да ме преследват до днес.

Това се случи през лятото

на хиляда деветстотин осемдесет и шеста.

Събудих се от болка пламтяща,изгаряща

в като Божур зачервените ми крака,

на кино усетих,че отишло и тялото.

Мазаха ме обилно с кисело мляко,

като сомун домашен се подух през ноща.

Болките бяха адски,убийствени,нетърпими,

от Букета на косъм по чудо се отървах,

последваха мехури спукани,като стигми-

до днес белези няколко още сивеят,

"мил спомен свиден" от тях.

Броят им редуцира до "приемлив" минимум,

но след време подкожно се появиха

коварните,плашещи,мънички топчици

и прогресивно започнаха,да растат.

Никога не е спирал интересът ми

към предизвикателните заглавия

на майсторски написани книги,

но биологичното бедствие и стресът,

апетитът ми към тях алчно засилиха.

Все по-надълбоко взех,да навлизам

в темата стихийно покосила ме

през периода на ранното детство,

когато жестоко бях захвърлен във Бездната

през лето хиляда деветстотин и шестдесето.

 

Астрономия,Астрофизика,Философия,

Биология,Медицина Естетика

оформиха моите приопритети,

с които стартирах голямото четене,

включващо и класика от поезия,

с Надежда Финалът да е все още далече.

Лека,полека страхът ми започна,

малко по малко да отшумява,

накрая изчезна като Ехото

от насрещни скали с вековна дъбрава,

а от предизвикалата го гласност

спомен дълбок само остана.

По това време Николаев

се четеше само от циклостил,

след него вече Пол Брег излезе на мода,

последваха още доста оракули

сред,които и нашата Лидия Ковачева.

Повярвах им и започнах с Надежда Огромна,

с помощта на здравословния глад,

подкожните,растящи топки да боря,

с идеята,че за Смъртта още съм млад.

 

Първият опит успешно завърши

след двадесет и два дни

преживяни само с вода.

Трудно беше до третият ден,

след,което се включи автолизата

и живях с нея благословен

до края на втората седмица.

Естествено,стомахът изяде

де,що имаше излишни килца

и се започна истинско страдане,

но до срока по-горе посочен

аз геройски с чест издържах.

Бях понатрупал малко парици,

та не ми се налагаше,да ходя на работа.

След резултата обнадеждаващ

ми стана желана традиция,

да повтарям процедурата

през определени периоди от време,

но дните й наполовина

претърпяха редукция.

Продължавах да чета и да надграждам,

да търся най-подходящия метод за мен

в борбата с връхлетялата ме проказа,

в живота напиращ,провокиращ,Свещен.

 

През перипетии много до тук

премина живота ми пъстър,

като,че ли някой постоянно напук

пътеката ми трънлива упорито задръстваше,

а сега заради Изкуствения Интелект

още по-трудно и сложно ще става.

Пиша на таблета с идеята,

че с него сме само двамата,

но Изкуствения все по-често подменя,

обикновено в края на думите

правилните с негови си букви,

с тенденция твърда и ясна

заедно да пишем "поезия",

а като го скастря,отстоявайки моите,

сконфузен свива опашка засрамено,

поне така аз наивно си мисля.

 

Защо ви разказвам всичко това?

Мисля,че никак няма да е излишно,

да се вдъхне малко увереност и кураж

на всички,които като мен са пострадали.

Не съм ходил изобщо по доктори-

защо ли?И да не питате,ще отговоря.

Първо-защото тялото си е мое,

второ-структората му иронично завършва

с много,ама много дебела и корава глава,

на която въпреки всички и всичко,

аз имам страшно много доверие

и извънредно много на преценките й държа.

Това не е упрек към докторите,

но все пак живота е мой-

,обичам изненадите и мострите му,

лично да тествам слой подир слой

и да изследвам контекстът на наратива

пряко свързан със заглавието по темата.

 

В момента съм стигнал до положение,

да се храня два пъти ежедневно,

а понеделниците и четвъртъците

са ми дни за пост физически и духовен

и през тях храната ми е просто само вода.

Чувствам се чудесно,прекрасно

с почти вече отшумяващи признаци,

съпътстващи развитието на Рака-

тялото ми потъва в еуфорията на Свободата,

Духът ми трепти,изгарящ от плам.

Трудно се свиква с този "античовешки" режим

и е необходимо доста дългичко време

човек на предизвикателството да устои,

за да може в ръце здравето си да вземе.

 

Това е моята дълга история

в борбата ми упорита със Рака-

вече съм в супер шампионската категория,

с перфектно,радващи резултати.

От всичко що ми се случи,

бавно,упорито,постепенно разбрах,

че Рака не е проклятие,

а необходим механизъм природен,

управляван от хиляди гени,

които пазят вида и породата

и вечно ги усъвършенстват,

той е най-великото предизвикателство,

водещо към Съвършена Божественост.

 

При самото ни раждане

се включва механизъм,

който със своето тиктакане

отмерва броя на деленията

на теломерите,пазещи от разръфване

края на хромозомата

и когато лимитът им изтече,

животът ни секва,

но не и във репродуктивните клетки,

отговорни за продължаване на рода.

При тях часовникът не се включва никога

и от нас си само зависи,

накъде живота си ще посучим,

но тая тема поне за сега

все още не ми се разбутва.

 

При всички видове дълголетието

е съдбовно детерминирано,

извън случаите на намеса от хищници

или варварско от наша страна поведение,

изкуствено предизвикващо

естествени бедствия-

единствено при човека

благодарение възможностите на Разума

то има опция за управляемост

и може успешно да се субсидира

с Надежда,Вяра,Любов,Воля и Мъдрост

присъщи само за Смелите,Силните,

Упоритите,Нахъсаните,Дръзките

и за тези нине и присмо Свише Избраните.

 

22.08.2025г.гр.Свищов