Божественото в  Любовта...

Недокосната като капките роса по тревите,

във които са се скрили първите слънчеви лъчи;

нежна като аромата на дивите цветя;

възторжена като песента на птиците

в безкрайното начало на Изгрева;

свободна като вятърът надул огромните тръби

на мелодичен орган в храма на гората;

загадъчна като светлината на звездите

и страстна като човешка плът

с уханието на млади жени-

Любовта пристъпва бавно

по тържествените пътеки на душата ми

и носи:

букетче свежи незабравки

и живо въгленче от огън...

... Цветята давам на вятъра-

да ги разнесе по света

и да е безкрайна нежността на хората;

въгленчето давам на Слънцето,

за да не угасва и да милва цялата Земя

със топлината си...

... А Любовта вземам на ръце

и бавно лягаме с нея на тревата

за да се слеем в тайнството на Зачатието,

в което равни на Боговете:

да създадем  Живот!...

Коста  Качев