Божественото в Любовта...
Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците
в безкрайното начало на Изгрева;
свободна като вятърът надул огромните тръби
на мелодичен орган в храма на гората;
загадъчна като светлината на звездите
и страстна като човешка плът
с уханието на млади жени-
Любовта пристъпва бавно
по тържествените пътеки на душата ми
и носи:
букетче свежи незабравки
и живо въгленче от огън...
... Цветята давам на вятъра-
да ги разнесе по света
и да е безкрайна нежността на хората;
въгленчето давам на Слънцето,
за да не угасва и да милва цялата Земя
със топлината си...
... А Любовта вземам на ръце
и бавно лягаме с нея на тревата
за да се слеем в тайнството на Зачатието,
в което равни на Боговете:
да създадем Живот!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
