30 sept 2006, 16:53

Божи дар

  Poesía
1.5K 0 17

Оглеждам се в очите ти. Познаваш ме-
като омайниче след дъжд ще разцъфтя.
И, подобно нас, треви ще се прегръщат,
поели в себе си зеленото на пролетта.

От тази страст и грях единствено звездите
не ще замижат срамежливо със очи,
защото ще поискат да откраднат

частица от безумния копнеж. Дори

да прецъфтят цветя от нежността ни
и птиците от този плам да онемеят,
като след дъжд от ласки във нощта
от чувствата ни възродени, ще лудеят...

Окъпана от кървав изгрев и роса,
прегърната от слънчевият господар,
създадена от нашите обичащи сърца,
за цялата природа - Любовта е Божи дар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...