30 sept 2006, 16:53

Божи дар

  Poesía
1.5K 0 17

Оглеждам се в очите ти. Познаваш ме-
като омайниче след дъжд ще разцъфтя.
И, подобно нас, треви ще се прегръщат,
поели в себе си зеленото на пролетта.

От тази страст и грях единствено звездите
не ще замижат срамежливо със очи,
защото ще поискат да откраднат

частица от безумния копнеж. Дори

да прецъфтят цветя от нежността ни
и птиците от този плам да онемеят,
като след дъжд от ласки във нощта
от чувствата ни възродени, ще лудеят...

Окъпана от кървав изгрев и роса,
прегърната от слънчевият господар,
създадена от нашите обичащи сърца,
за цялата природа - Любовта е Божи дар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...