11 feb 2017, 17:16

Божия арфа

1.2K 1 2

Като прекрасна арфа с нежни струни

създадена от Бог си ти, любима!

Той те настрои и те подари

на мене – като Негова светиня!

 

Благоговейно вземам те в ръце,

докосвам струните ти много, много нежно!

звукът отеква в моето сърце

и ми дарява щастие безбрежно!

 

Дари ми, Господи, небесен слух

за да разбирам всеки звук на тези струни,

да чувствам целия им дух,

да ги познавам като мойте длани!

 

И научи, Създателю, неловките ми пръсти:

да могат да изсвирят всеки звук,

да знаят да се грижат, да опазят

светинята Ти свята тук!

 

И освети сърцето и ума ми

да бъда с Теб през всичките си дни,

за да науча най-прекрасните мелодии –

да ги изсвиря с Твойта арфа, Господи!

 

Амин.

10-11.05.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Ценов Todos los derechos reservados

Написах това, когато след две години приятелство тя ми каза, че ме обича. Разбрах, че ми се поверява нещо твърде ценно – едно сърце, една душа, един живот… Тази молитва в стихотворна форма беше дадена от Небето. Годините на нашия брак, през много проблеми отвън и отвътре, започнаха да превръщат тази молитва в реалност. За мен тя е съкровено и свещено преживяване, което бих желал всеки човек да има!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...