17 sept 2008, 18:35

Божия прошка 

  Poesía
1019 0 13
 

А колко малко трябваше ни,Боже,

да сме смирени,честни и добри

и всеки според силите да може

да търси щастие и да твори.

 

Но ние се превърнахме в отрепки,

безчувствено жестоки същества,

не сме човеци,а марионетки

със стоманено ледени сърца.

 

Забравихме заръката ти,Боже,

отрекохме те ей така,за миг,

изхвърлихме свещеното ти ложе

и заглушихме болния ти вик.

 

Но ти прости ни греховете,Боже,

и пощади нищожния ни свят,

защото чудо само Господ може,

а ние сме в божествения град.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Един прекрасен стих, който за дълго ще остане в сърцето ми.
  • "защото чудо само Господ може"
    Поздрав, Нати!

  • да мила Нати, чудо е възможно...Божието чудо...
    с много обич за теб.
  • И Господ има своя ад-любовта му към хората!
    Поздравявам те,Нати!
  • След грехопадението човекът не загубва разума си, но губи съвършеното знание за мирозданието и Бога.Със замъглен разум е трудно да познаем дори себе си.Смирението е първата крачка към познанието,а гордостта убива(доказателства получаваме всеки ден).Поздрави за философския стих!
  • Амин и Бог да те благослови! Както и всички вас.
  • За всяка грешка има и прошка.Мисля,че ще прости.
    Поздравления за прекрасния стих!
  • Ние трябва също да положим усилия и да се разкаем. Страхотно произведение!
  • Дано прости...
  • Грехът се приближава все повече към нас!Но дано останем Човеци!
    Поздрави Нати!
  • Човешко е да се греши, а божествено - да се прощава, казват...
    Поздрав, Наташа! Много ми хареса!
  • Дано чуе...
  • Прекрасно е, че някой ни напомня за Божиите заръки!
    Поздрав,Нати!
Propuestas
: ??:??