Божия прошка
А колко малко трябваше ни,Боже,
да сме смирени,честни и добри
и всеки според силите да може
да търси щастие и да твори.
Но ние се превърнахме в отрепки,
безчувствено жестоки същества,
не сме човеци,а марионетки
със стоманено ледени сърца.
Забравихме заръката ти,Боже,
отрекохме те ей така,за миг,
изхвърлихме свещеното ти ложе
и заглушихме болния ти вик.
Но ти прости ни греховете,Боже,
и пощади нищожния ни свят,
защото чудо само Господ може,
а ние сме в божествения град.
© Наташа Басарова All rights reserved.
