7 jun 2017, 20:47

Божия следа

1.7K 6 20

Прекрасно е да дишаш, да живееш,

да имаш своя сбъдната мечта!

А още по-прекрасно е да пееш,

когато в теб живее любовта!

 

Роден, биологичният зародиш

развива се, но краят е смъртта!

И всичките пространства да пребродиш,

приключва в миг човешката съдба!

 

Но ако в теб духовният зародиш

не се развива, как ще си човек?

Живот на бездуховен ако водиш,

ще бъдеш ли запомнен и след век?

 

Човекът на Земята е създаден

с любов, надежда, вяра, светлина,

но без душа – на Дявола продаден,

не свят човек е – син е на Смъртта!

 

Тогава, как да стигнем до поука?

Ти също простосмъртен си! О, да.

Да питаме религия, наука?...

Невидима е Божия следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човекът на Земята е създаден
    с любов, надежда, вяра, светлина,
    но без душа – на Дявола продаден,
    не свят човек е – син е на Смъртта!

    Тогава, как да стигнем до поука?
    Ти също простосмъртен си! О, да.
    Да питаме религия, наука?...
    Невидима е Божия следа! !!! Силно
  • Колко много ме зарадвахте, Веси, Пепи, Влади, Александър! Вашите коментари доказват, че ни вълнуват общи мисли и чувства! Поздрави!
  • Любов, надежда, вяра, светлина - те са дар и видимата в човека следа от Бога.
  • Много хубаво, проникновено послание, Мариане! Поздравления!
  • Прекрасен, мъдър и силно въздействащ стих ни поднасяш, Мариан! Запази тази искрица в себе си и раздавай светлина и топлина чрез стиховете си на нас простосмъртните! Адмирации!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...