24 feb 2013, 21:32

Божията мощ

  Poesía » Otra
774 0 4

Тъгата застива отново в душата,

разпуснала грива в една непозната,

усойна, страхлива, забулена ревност.

Притворна, загубила всякаква смелост.

 

Животът погазен, а ритъмът беден,

натруфен, реален,  а  всъщност безвреден.

Жестоките,  остри  ровални отломъци

се борят за своята ведра нищожност.

 

Едва ли във ритъма сложен

на  сивия делник, ще можем да

включим  един  невротичен познат

преподелник,  навярно за устрем,

загубил отшелник. 

 

Коварството живо е,

стягаща мисъл, защипва душата

със Божия сила. Изтласква те бавно

по руслото диво. Захвърля те смешно

във сивата нива.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, много съм ти благодарен!
    Оценявам мнението ти изключително високо.
    Въпреки всичко трябва да бъдем добри и
    да прощаваме, защото така опрощаваме и
    собствените си грехове.
    Трябва да се опитаме да направим света по - добър.
    Трудна мисия, но не и невъзможна.
    Благодаря ти още веднъж!
    Желая ти успех!
  • Симеон,благодаря ти за истинската поезия.
    Защото тя носи със себе си силата да поспреш
    за миг и да се замислиш,да откриеш отговорите
    на въпросите които те вълнуват.Напоследък се
    срещнах, със толкова много злоба и предателства
    в гръб,душата ме боли и въпреки всичко съм готова
    да простя,макар да зная че вече никога няма да бъде
    същото!
  • Много ти благодаря за откровения коментар, Савар.
    Ти ме обнадежди, насърчи и изненада с твоята проницателност.
    Изключително съм ти признателен.
    Трогна ме!
    Желая ти успех.
  • От сутрешно снежно нашествие
    получих импулс в душата...

    Напролет в ручеи бистри,
    снежна водица ще бликне....

    На това се крепи животът,на вярата за утре.

    Странно, как опознаваш човекът само чрез няколко стиха.
    А той (поетът) се ражда в "сивия делник" когато страда,когато го боли,когато е сам.Тази поезия е истинска,но много тежка.
    Разбира от малцина и се оценява от малцина. Но това не е толкова важно, защото идеята е да се освободиш от мислите който напират и търсят простор.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...