Тъгата застива отново в душата,
разпуснала грива в една непозната,
усойна, страхлива, забулена ревност.
Притворна, загубила всякаква смелост.
Животът погазен, а ритъмът беден,
натруфен, реален, а всъщност безвреден.
Жестоките, остри ровални отломъци
се борят за своята ведра нищожност.
Едва ли във ритъма сложен
на сивия делник, ще можем да
включим един невротичен познат
преподелник, навярно за устрем, ...