Feb 24, 2013, 9:32 PM

Божията мощ

  Poetry » Other
776 0 4

Тъгата застива отново в душата,

разпуснала грива в една непозната,

усойна, страхлива, забулена ревност.

Притворна, загубила всякаква смелост.

 

Животът погазен, а ритъмът беден,

натруфен, реален,  а  всъщност безвреден.

Жестоките,  остри  ровални отломъци

се борят за своята ведра нищожност.

 

Едва ли във ритъма сложен

на  сивия делник, ще можем да

включим  един  невротичен познат

преподелник,  навярно за устрем,

загубил отшелник. 

 

Коварството живо е,

стягаща мисъл, защипва душата

със Божия сила. Изтласква те бавно

по руслото диво. Захвърля те смешно

във сивата нива.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Катя, много съм ти благодарен!
    Оценявам мнението ти изключително високо.
    Въпреки всичко трябва да бъдем добри и
    да прощаваме, защото така опрощаваме и
    собствените си грехове.
    Трябва да се опитаме да направим света по - добър.
    Трудна мисия, но не и невъзможна.
    Благодаря ти още веднъж!
    Желая ти успех!
  • Симеон,благодаря ти за истинската поезия.
    Защото тя носи със себе си силата да поспреш
    за миг и да се замислиш,да откриеш отговорите
    на въпросите които те вълнуват.Напоследък се
    срещнах, със толкова много злоба и предателства
    в гръб,душата ме боли и въпреки всичко съм готова
    да простя,макар да зная че вече никога няма да бъде
    същото!
  • Много ти благодаря за откровения коментар, Савар.
    Ти ме обнадежди, насърчи и изненада с твоята проницателност.
    Изключително съм ти признателен.
    Трогна ме!
    Желая ти успех.
  • От сутрешно снежно нашествие
    получих импулс в душата...

    Напролет в ручеи бистри,
    снежна водица ще бликне....

    На това се крепи животът,на вярата за утре.

    Странно, как опознаваш човекът само чрез няколко стиха.
    А той (поетът) се ражда в "сивия делник" когато страда,когато го боли,когато е сам.Тази поезия е истинска,но много тежка.
    Разбира от малцина и се оценява от малцина. Но това не е толкова важно, защото идеята е да се освободиш от мислите който напират и търсят простор.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...