2 feb 2008, 13:41

Болен

  Poesía » Otra
817 0 10
БОЛЕН

Светкавици, трясък и гръм,
ужасен кошмарен сън,
бедствия и погром,
това е нашият дом.

Там, един захапал калта,
друг в болки се гърчи,
един грухти и рови в пръстта,
друг предсмъртно се кълчи.

Малоумен един - крещи,
на друг му капят месата,
до него сакат - пълзи,
друг от глад си изяде децата.

Мръсен, гаден вертеп,
светът ни е смърдящ кенеф.
И покрай земния ни бродел,
адът е петзвезден хотел.

От ГОСПОД - безценен дар -
безкрайния, свиреп кошмар.

Бързо на църква идете
и за болния Господ се молете.

Че, ако е там, горе, е САДИСТ,
ако е в душите ни е МАЗОХИСТ.

P. S.

А какво толкова му направихме,
само една от ябълките му изядохме,
ами ако му бяхме ограбили хазната
или откраднали жената?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....