2 feb 2008, 13:41

Болен

  Poesía » Otra
820 0 10
БОЛЕН

Светкавици, трясък и гръм,
ужасен кошмарен сън,
бедствия и погром,
това е нашият дом.

Там, един захапал калта,
друг в болки се гърчи,
един грухти и рови в пръстта,
друг предсмъртно се кълчи.

Малоумен един - крещи,
на друг му капят месата,
до него сакат - пълзи,
друг от глад си изяде децата.

Мръсен, гаден вертеп,
светът ни е смърдящ кенеф.
И покрай земния ни бродел,
адът е петзвезден хотел.

От ГОСПОД - безценен дар -
безкрайния, свиреп кошмар.

Бързо на църква идете
и за болния Господ се молете.

Че, ако е там, горе, е САДИСТ,
ако е в душите ни е МАЗОХИСТ.

P. S.

А какво толкова му направихме,
само една от ябълките му изядохме,
ами ако му бяхме ограбили хазната
или откраднали жената?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...