19 ago 2014, 19:10
Болестотворно
Усещам -
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи,
отпуска корема си бирен
и ми хърка в ухото,
отеснява ми,
задушава ме
и адски ме боли.
После претръпвам и аз…
Няма съм,
няма ме…
Не ме търси!
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
това е тъжната действителност, Роси...
не трябва да е така!
светът ни убива...бавно... -
Спомних си Алека: "Ууууу! Студено!"
-
Тъжна картинка...
-
Поздравления, Росица! Този свят стана убиец, даже и на любовта. Вече се съмнявам дори, дали съществува любов, която да ни спаси от него.
Отлични сравнения си направила. Гадно е, но е истина.
Не мога да не оценя с най-висока оценка такъв стих.
Сърдечен поздрав: Мисана -
Така е: светът ни претопява...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Разбираемо е разочарованието ти и се чувства.
Но не бих казала, че светът ни отнема нещо.
Светът може да ни отнеме вещите, желанията да притежаваме, страстта за по-по-най... но това, което е в душата ни, в сърцето ни и в ума ни, никой не може да го смаже, претопи, открадне, унищожи... освен ако ние самите не пожелаем това. Но тогава не светът ще ни е смазал, а ние сами себе си ще сме смазали.
Ако човек може да обича и дава любовта си на себе си и на другите, независимо от всичко, ако имаме добри мисли и действия, независимо от всичко, ако можем да се радваме на милионите дребни неща, които инат стойност и цена, но цената не е пари... ако гледаме позитивно и с чувство за хумор на всичко, което се случва - хайде да видим дали и как светът ще може да направи нещо с нас, да ни смаже или унищожи.
Ние сами затваряме вратите на стойностния, пълноценен, осмислен и щастлив живот за нас самите... защото се носим по течението и не си актуализираме ценностната система.
Тук вече почти само негативизъм виждам в стиховете... а и в коментарите.
Защо?
Нима животът е само това - пари, кариера, база данни, честолюбие, криворазбрана актуалност?
Не, за мен не стоят така нещата.
Животът е прекрасен и това не е поза.
Прекрасен е, защото ни е дадено абсолютно всичко в природата, за да бъдем здрави, сити, спокойни, радостни мъдри и щастливи.
Толкова е просто всичко...
Сами си правим естествения подбор... всеки сам избира дали да бъде смазан или да е щастлив и да живее пълноценно и в хармония със себе си, с природата и с останалите хора.
Ако изберем да бъдем смазани - ще сме змазани...
Както пее Окуджава - на тъжните войници не им трябва, няма смисъл да остават живи...
В сайта вече има водопад от внушаващи безизходица, смърт, унищожение... и пр... творби
ЗАЩО?
Кому е нужно това?
А пък такова изцепване, че този свят е станал убиец даже и на любовта, граничи със сектантство
Защото Бог е Любов и не ние можем да унищожим Бог, а Той нас б и могъл, ако не ни обичаше.
А щом се раждат деца, щом има хора като дядо Добри... щом има хора като Майка Тереза и щом в крайна сметка има крайно бедни материално хора, щастливи с малкото в битието и цялото богатство и красота на природата и любовта на близките си - ясно е, че Светът е такъв, какъвто го виждаме самите ние... както искаме да го видим.
Стига толкова хленч, бе хора... погледнете зад крепостите си, има прекрасен свят, който ни очаква да се върнем да живеем в него и да му се радваме