Болестотворно

Comments

• 

  Ена (Елена Гоцева)

  Хубав стих, Роси!
  Разбираемо е разочарованието ти и се чувства.
  Но не бих казала, че светът ни отнема нещо.
  Светът може да ни отнеме вещите, желанията да притежаваме, страстта за по-по-най... но това, което е в душата ни, в сърцето ни и в ума ни, никой не може да го смаже, претопи, открадне, унищожи... освен ако ние самите не пожелаем това. Но тогава не светът ще ни е смазал, а ние сами себе си ще сме смазали.
  Ако човек може да обича и дава любовта си на себе си и на другите, независимо от всичко, ако имаме добри мисли и действия, независимо от всичко, ако можем да се радваме на милионите дребни неща, които инат стойност и цена, но цената не е пари... ако гледаме позитивно и с чувство за хумор на всичко, което се случва - хайде да видим дали и как светът ще може да направи нещо с нас, да ни смаже или унищожи.
  Ние сами затваряме вратите на стойностния, пълноценен, осмислен и щастлив живот за нас самите... защото се носим по течението и не си актуализираме ценностната система.
  
  Тук вече почти само негативизъм виждам в стиховете... а и в коментарите.
  Защо?
  Нима животът е само това - пари, кариера, база данни, честолюбие, криворазбрана актуалност?
  Не, за мен не стоят така нещата.
  Животът е прекрасен и това не е поза.
  Прекрасен е, защото ни е дадено абсолютно всичко в природата, за да бъдем здрави, сити, спокойни, радостни мъдри и щастливи.
  Толкова е просто всичко...
  Сами си правим естествения подбор... всеки сам избира дали да бъде смазан или да е щастлив и да живее пълноценно и в хармония със себе си, с природата и с останалите хора.
  Ако изберем да бъдем смазани - ще сме змазани...
  Както пее Окуджава - на тъжните войници не им трябва, няма смисъл да остават живи...
  В сайта вече има водопад от внушаващи безизходица, смърт, унищожение... и пр... творби
  ЗАЩО?
  Кому е нужно това?
  А пък такова изцепване, че този свят е станал убиец даже и на любовта, граничи със сектантство
  Защото Бог е Любов и не ние можем да унищожим Бог, а Той нас б и могъл, ако не ни обичаше.
  А щом се раждат деца, щом има хора като дядо Добри... щом има хора като Майка Тереза и щом в крайна сметка има крайно бедни материално хора, щастливи с малкото в битието и цялото богатство и красота на природата и любовта на близките си - ясно е, че Светът е такъв, какъвто го виждаме самите ние... както искаме да го видим.
  Стига толкова хленч, бе хора... погледнете зад крепостите си, има прекрасен свят, който ни очаква да се върнем да живеем в него и да му се радваме

  2014-08-23T10:11:22+03:00
• 

  ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

  това е тъжната действителност, Роси...
  не трябва да е така!
  светът ни убива...бавно...

  2014-08-23T07:53:31+03:00
• 

  purko59 (Ангел Веселинов)

  Спомних си Алека: "Ууууу! Студено!"

  2014-08-21T16:38:42+03:00
• 

  djudjii (Жанет Велкова)

  Тъжна картинка...

  2014-08-20T10:12:04+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Поздравления, Росица! Този свят стана убиец, даже и на любовта. Вече се съмнявам дори, дали съществува любов, която да ни спаси от него.
  Отлични сравнения си направила. Гадно е, но е истина.
  Не мога да не оценя с най-висока оценка такъв стих.
  
  Сърдечен поздрав: Мисана

  2014-08-19T22:32:32+03:00