9 may 2020, 9:21

Болезнен излишък 

  Poesía » De amor, Filosófica
533 1 8

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.

Те забиват в сърцето стрели
и изтриват небето красиво.
Там, където душата блести,
запомнѝ, че цветята са живи.

Виж лицето на пролетни дни.
Прегърнѝ ме, когато сънувам.
Телефонът отново звъни...
Затворѝ! Нека с теб да
лудуваме...

Светлините събличат мига –
и приличат на думи предишни.
Аз съм твоята малка звезда
и трептя до болезнен излишък.


 

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??