Болезнен излишък
Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели
и изтриват небето красиво.
Там, където душата блести,
запомнѝ, че цветята са живи.
Виж лицето на пролетни дни.
Прегърнѝ ме, когато сънувам.
Телефонът отново звъни...
Затворѝ! Нека с теб да
лудуваме...
Светлините събличат мига –
и приличат на думи предишни.
Аз съм твоята малка звезда
и трептя до болезнен излишък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
И вдъхновение... 
