9.05.2020 г., 9:21 ч.

Болезнен излишък 

  Поезия » Любовна, Философска
532 1 8

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.

Те забиват в сърцето стрели
и изтриват небето красиво.
Там, където душата блести,
запомнѝ, че цветята са живи.

Виж лицето на пролетни дни.
Прегърнѝ ме, когато сънувам.
Телефонът отново звъни...
Затворѝ! Нека с теб да
лудуваме...

Светлините събличат мига –
и приличат на думи предишни.
Аз съм твоята малка звезда
и трептя до болезнен излишък.


 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??