Нищо няма да е същото - това го зная.
Ти си толкова студен.
Но аз продължавам да мечтая 
за погледа ти нежен и смутен.

Аз зная, че луна не ще видя вече
и слънце пак тъжно ще блести.
И мрачна ще е всяка вечер
без теб и твоите очи.

Пролет не ще дойде, знам,
лятото мъртво ще кънти.
Есента със полъх разпилян,
ще събира зимните мечти.

И ще шуми болката в гърдите, 
ще напира от болезнена тъга.
Мрак само виждат ми очите,
а къде ли се е скрила любовта.

Може би някъде в твоето сърце
на дълбоко тайничко живее.
И чака да я докосна със ръце,
ново слънце след нея да изгрее.

А може би не съществува любовта,
не е в твоето сърце, нито сред лъчите.
Може би има само една болезнена тъга,
която отвяла е нанякъде мечтите.