Болезнена тъга
Нищо няма да е същото - това го зная. Ти си толкова студен. Но аз продължавам да мечтая за погледа ти нежен и смутен. Аз зная, че луна не ще видя вече и слънце пак тъжно ще блести. И мрачна ще е всяка вечер без теб и твоите очи. Пролет не ще дойде, знам, лятото мъртво ще кънти. Есента със полъх разпилян, ще събира зимните мечти. И ще шуми болката в гърдите, ще напира от болезнена тъга. Мрак само виждат ми очите, а къде ли се е скрила любовта. Може би някъде в твоето сърце на дълбоко тайничко живее. И чака да я докосна със ръце, ново слънце след нея да изгрее. А може би не съществува любовта, не е в твоето сърце, нито сред лъчите. Може би има само една болезнена тъга, която отвяла е нанякъде мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
