Тишината ме проряза
със своите остриета...

До изпразване разголих
си душата...

И тръгнах по алеята на спомените
скъпи,
с нечовешка болка извръщах си главата...

Нощите едни и същи,
обезмислени от твоето мълчание...

А мечтите ми като ранени птици
падат с пречупени криле...

Погледа
И думите ти помня до изтъркване,
до полуда повтаряни наум...

Затворих си очите,
за да не заплача,
зазидана е болката във мен...

Събудих се от крещящата ти липса
със сърце прорязано на две!

                                                            Любовта е велико чувство!