Болезнено (за него)
Тишината ме проряза
със своите остриета...
До изпразване разголих
си душата...
И тръгнах по алеята на спомените
скъпи,
с нечовешка болка извръщах си главата...
Нощите едни и същи,
обезмислени от твоето мълчание...
А мечтите ми като ранени птици
падат с пречупени криле...
Погледа
И думите ти помня до изтъркване,
до полуда повтаряни наум...
Затворих си очите,
за да не заплача,
зазидана е болката във мен...
Събудих се от крещящата ти липса
със сърце прорязано на две!
Любовта е велико чувство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
