Тишината ме проряза
със своите остриета...
До изпразване разголих
си душата...
И тръгнах по алеята на спомените
скъпи,
с нечовешка болка извръщах си главата...
Нощите едни и същи,
обезмислени от твоето мълчание...
А мечтите ми като ранени птици
падат с пречупени криле...
Погледа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up