Със теб стоим един до друг
в онази тиха, мрачна стая.
Сега мълчим и се раним -
какво ли друго можем да направим?
Гледаш ти, и гледам аз -
очите ни са като капки впити.
И две сърца осъдени на смърт,
остават само в мрака да говорят.
Очакваш ти присъдата ми тежка, безпристрастна,
а аз не зная, мога ли да ти призная,
всяка истина и без измама.
Опитвам се да кажа нещо - ...