Боли
Със теб стоим един до друг
в онази тиха, мрачна стая.
Сега мълчим и се раним -
какво ли друго можем да направим?
Гледаш ти, и гледам аз -
очите ни са като капки впити.
И две сърца осъдени на смърт,
остават само в мрака да говорят.
Очакваш ти присъдата ми тежка, безпристрастна,
а аз не зная, мога ли да ти призная,
всяка истина и без измама.
Опитвам се да кажа нещо -
думи не намирам.
А колко силна в теб е любовта ти,
чак сега разбирам.
Илюзия фатална и красива,
те е обладала със незнайна сила.
А в сърцето мое мъртво, раздвоено,
като въглен черен болката се е вселила.
Протягаш длан към мен -
опитвам се да те отблъсна.
Докосваш ме - цялата изтръпвам.
Прегръщаш ме - треперя аз от страх.
Обичаш ме - предпочитам да ме мразиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
