Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
18.11.2007 г., 19:46 ч.

Боли 

  Поезия » Любовна
889 1 7

Със теб стоим един до  друг

в онази тиха, мрачна стая.

Сега мълчим и се раним -

какво ли друго можем да направим?

Гледаш ти, и гледам аз -

очите ни са като капки впити.

И две сърца осъдени на смърт,

остават само в мрака да говорят.

 

Очакваш ти присъдата ми тежка, безпристрастна,

а аз не зная, мога ли да ти призная,

всяка истина и без измама.

Опитвам се да кажа нещо -

думи не намирам.

А колко силна в теб е любовта ти,

чак сега разбирам.

 

Илюзия фатална и красива,

те е обладала със незнайна сила.

А в сърцето мое мъртво, раздвоено,

като въглен черен болката се е вселила.

 

Протягаш длан към мен -

опитвам се да те отблъсна.

Докосваш ме - цялата изтръпвам.

Прегръщаш ме - треперя аз от страх.

Обичаш ме - предпочитам да ме мразиш...

 

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??